Хиляди бежанци в Индонезия са прекарали години в очакване на презаселване. Бъдещето им е неясно

ТАНДЖУНПИНАНГ, Индонезия (АП) — Моруан Мохамад върви по остарял хотелски кулоар на остров Батам в северозападна Индонезия, преди да влезе в стая от 6 квадратни метра (64 квадратни фута), която е била дом за него и възходящото му семейство през последните осем години.

Мохамад, който избяга от войната в Судан, е един от стотиците бежанци, живеещи в общински жилища на острова, до момента в който чакат да бъдат преместени в трета страна.

Хотел Kolekta, някогашен туристически хотел, беше преустроен през 2015 година във краткотраен подслон, който през днешния ден приютява 228 бежанци от разкъсвани от спорове народи, в това число Афганистан, Сомалия, Судан и други. Островът, южно от Сингапур, има население от 1,2 милиона души.

Индонезия, макар че има дълга история на приемане на бежанци, не е подписала Конвенцията на Организация на обединените нации за бежанците от 1951 година и нейния протокол от 1967 година и държавното управление не разрешава на бежанците и търсещите леговище да работят.

Мнозина бяха избягали в Индонезия като насочна точка, надявайки се в последна сметка да стигнат до Австралия с лодка, само че в този момент са заседнали в това, което се усеща като безкрайна несигурност.

Мохамад и брачната половинка му дойдоха в Джакарта преди девет години, откакто пътуваха от родния му град Няла до Джеда, Саудитска Арабия, и нататък до обширния архипелаг в Югоизточна Азия, където първата им спирка беше офисът на организацията на Организация на обединените нации за бежанците в столицата.

„ Не знаехме къде да отидем — просто търсихме безвредно място за живеене. Най-важното беше да се измъкнем от Судан, с цел да избегнем война “, сподели той.

Те се насочиха към Батам през 2016 година, вярвайки, че ще бъде по-лесно да пътуват оттова до трета страна за презаселване.

И трите деца на Мохамед са родени в Индонезия и той не знае къде фамилията му в последна сметка ще се откри. Казва, че желае да има естествен живот, да работи и да печели пари, с цел да може да се устоя, без да разчита на помощ от другите.

„ Напуснахме нашата страна, нашето семейство. Липсват ни членовете на фамилията ни. Но животът тук също е прекомерно тежък за нас, тъй като от осем години не работим, не правим положителни действия. Просто спи, разсъни се, яж, повтори “, сподели той.

Хотел Kolekta се управлява от централния център за задържане на имигранти Tanjungpinang на близкия остров Bintan. Този триетажен център за задържане с решетки на прозорците и избледняваща багра е дом на десетки арестувани, изправени пред сходно нестабилно бъдеще, в това число дали в миналото ще се върнат в родината си, само че в условия, които повече наподобяват на затвор.

Двама палестински мъже изнемогват там повече от година, без да могат да се върнат вкъщи заради продължаващата война в Газа. Четирима бирмански риболовци са блокирани, тъй като не могат да си разрешат да платят за по-нататъшното си пътешестване.

Задържаните в центъра за задържане нормално нарушават имиграционните разпореждания на Индонезия, до момента в който живеещите в хотел Kolekta и други публични жилища са влезнали в страната законно, търсейки безвредно леговище.

На остров Батам, Маджда Ишаг, 36-годишна суданка, живее в хотела от осем години, откакто напуща дома си в търсене на по-добър живот в Индонезия за фамилията си. Ежедневните й потребности са задоволени, само че тя се тревожи за бъдещето и не желае петте й деца да прекарат целия си живот в хотел Колекта.

„ Надявам се, че мога да намеря работа и да се установя още веднъж “, сподели тя.

Офисът на ВКБООН в Индонезия споделя, че съвсем една трета от 12 295 души, регистрирани в организацията, са деца с стеснен достъп до обучение и здравни услуги.

Рахима Фархангдост е един от 5732 бежанци от Афганистан, блокирани в Индонезия. Тя живее в Богор, на 60 километра (37 мили) от Джакарта, и е в Индонезия от август 2014 година, откакто талибаните й не разрешиха да работи като здравна сестра и преподавател в родния й град в югоизточната част на страната.

За пет години тя е получавала пари от братовчед в Афганистан, само че този родственик е умрял в спор и от този момент тя би трябвало да получава месечна финансова поддръжка от ВКБООН.

„ Чух, че процесът е по-бърз и че след две или три години, можем да получим презаселване. Ето за какво пристигнах в Индонезия. Но мина доста, доста дълго време - към този момент 10 години. Наистина скърбя. Бих предпочела да умра в Афганистан и да не съм идвала в Индонезия “, сподели тя.

ВКБООН в Индонезия споделя, че повече от 12 000 лица от 40 страни в страната са регистрирани като бежанци според индонезийското законодателство, множеството от които от Афганистан.

Ан Мейман, представител на ВКБООН в Индонезия, сподели: „ Презаселване не е бърз... тъй като не ВКБООН взема решение. Не можем да решим, че един емигрант ще отиде в тази страна. “

Майман сподели, че бежанците при сегашната система не могат да бъдат сигурни в по-добро бъдеще в Индонезия, изключително тези, които няма да бъдат презаселени.

„ Точно по тази причина би трябвало да работим за възстановяване на изискванията за бежанците, до момента в който са в Индонезия, тъй като презаселването не може да бъде единственото решение. Защото не е единственото решение. Защото не всички ще бъдат презаселени “, сподели Майман.

___

Тариган заяви от Джакарта.